• НАСТАНЯВАНЕ
  • МЕХАНА
  • СЕЛО БОРОВО
  • КРЪСТОВА ГОРА
  • ВИДЕО
  • ПРАВИЛА

Your Subtitle Here


  • НАЧАЛО
  • НАСТАНЯВАНЕ
  • МЕХАНА
  • СЕЛО БОРОВО
  • КТЪСТОВА ГОРА
  • ВИДЕО
  • ПРАВИЛА


къщата с параклиса - кръстова гора



забележителности в района



кръстова гора, КАРАДЖОВ КАМЪК , БЕЛИНТАШ, БАЧКОВСКИ МАНАСТИР ,

"ЧЕРВЕНАТА СТЕНА" , АСЕНОВА КРЕПОСТ и други


връщане на начална страница

КРЪСТОВА ГОРА





БЪЛГАРСКИЯТ ЙЕРУСАЛИМ



Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора.

Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е вярването, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението. В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която е завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. През 1936 г. Цар Борис ІІІ дарил голям 66-килограмов метален кръст. Което може да се види на най-високото място в края на алеята. Точни срещу него на отсрещната височина е каменната църква "Света Троица" построена с камъни останали от нъкогашния Манастир Хората вярват, че кръстът има чудодейна сила и лекува неизлечимо болните. В близост до района с параклисите има извор, който според преданието също има лековита сила. Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „Покров Богородичен“ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите. Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.



КАРАДЖОВ КАМЪК





легендата за скритото прокълнато съкровище



Има много легенди, свързани с Караджов камък. Една от тях гласи, че именно в тази местност Караджа войвода е заровил несметно богатство, което носи нещастие на всеки, който се докосне до него. Затова местните обикновено съветват туристите, в случай, че намерят монета, да я хвърлят надалеч. Може би тази легенда е и причината иманярите да не се доближават до платото.


Според друго предание, Караджовият камък бил част от космическа площадка, заедно с Белинташ. При спускането на НЛО, той се заклещил между скалите, и така до днес изумява всеки, дошъл да го посети.


Има и трета легенда, според която Караджа войвода, опитвайки се да защити своите съселяни от издевателствата на османците, отишъл разгневен при управника на околията. След като категорично му заявил, че повече няма да търпи това положение, управникът се ядосал и заповядал на стражите си да го убият. Така той бил подгонен от заптиетата. Настигнали го точно край днешния Караджов камък”. Там бил убит, а местността била наречена на негово име, в чест на смелия войвода.


Дали в някоя от тези легенди има истина, или не – не се знае, но със сигурност това е едно магично място, което си струва да видите



БЕЛИНТАШ





В източната си част Родопите пазят вълнуваща тайна –
Белинташ или „скалата на познанието”



Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ, а като малко по-остаряла форма и „Бели таши“) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност.

Предполага се, че това е култов обект, датиращ от енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени.

Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината, съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе.

Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр. Асеновград.

Това е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България (след Перперек), разположено на площ от ок. 5 декара, върху издължена (в посока север-юг) скална плоскост, със среден наклон на изток от около 18°.



БАЧКОВСКИ МАНАСТИР





вторият по големина манастир в България



Бачковският манастир „Успение Богородично” се намира на южния край на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му. Дълго време манастирът е бил грузински.

От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него. Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е изградена зимната църква на манастира „Свети Архангели”, така че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии.

Смята се, че след падането на България под oсманско владичество (края на XIV век) в Бачковския манастир е бил заточен последният български патриарх – Eвтимий. Изграждането на нови манастирски сгради започва в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е изградено и източното крило с укрепената главна порта.

През 1601 г. е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна трапезария с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 г. е изографисана сцената „Изнасянето на чудотворната икона”.

През 1604 г. е построена съборната черква „Успение Богородично”, която е трикорабна, едноапсидна, с притвор и купол. През 1833 г. стопанският двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834 – 1837 г. е построена третата църква, посветена на св. Никола. Захарий Зограф, известният български иконописец (1810 – 1853 г.) я изписва в периода 1838 – 1840 г., а през 1841 г. той украсява и преддверието на църквата „Св. Архангели”.

В съборната църква е запазена иконата на „Св. Богородица” със сребърен обков от 1311 г., която е смятана за чудотворна. В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени творби, датиращи от ХVІ – ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата структура на позлатения иконостас и царските двери в главната църква.

В съборната църква са погребани българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.

Любимо място за поклонници и посетители е дворът на Бачковския манастир, където има интересни дървета, като райска ябълка или китайски бор. Манастирът е мъжки, действащ и предлага настаняване. Храмовият му празник е на 15 август



"ЧЕРВЕНАТА СТЕНА"





Червената стена е името на най-големия
биосферен резерват в Родопите, България



"ЧЕРВЕНАТА СТЕНА" Червената стена е името на най-големия биосферен резерват в Родопите, България.

Резерватът е кръстен на най-високата отвесна скала в Родопите – Червената стена. Тя е насочена на северозапад и вечерно време пламва в червено под лъчите на залязващото слънце.

Вижда се спокойно от Пловдив при ясно време. Намира се в землищата на с. Бачково, с. Добростан и с. Орешец, Община Асеновград, и гр. Лъки, обл. Пловдив. Резерват “Червената стена” е обявен на 21.09.1962 г. с обща площ 229,5 ха, със следните граници: на изток – хребетът на “Червената стена”, на юг скален гребен, на север – скален хребет и на запад -клувийски дол.

Разширяван е няколко пъти през годините до достигане на днешните си размери от 30 290 дка. През 1977 г. Бюрото на Международния координационен съвет по програмата МАБ одобрява 17 биосферни резервата в нашата страна, между които е и “Червената стена”. От ЮНЕСКО е издадена диплома, с която се удостоверява, че резерватът е неразделна част от международната мрежа биосферни резервати.

Резерват “Червената стена” се характеризира с изключително разнообразие на растителни видове – установени са 645 вида висши растения и по концентрация на таксони той заема първо място от подобни защитени природните територии в България. От установените тук растителни видове, 38 са включени в Червената книга на България, от тях 21 вида са ендемите за Балканския полуостров



АСЕНОВА КРЕПОСТ





Асеновата крепост е част от културния маршрут , Родопската Света гора.



Асеновата крепост е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на три километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница.

До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян. Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара.

Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление. Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век.

Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос. Стратегическото й разположение в началото на проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море, и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич (както се е наричала тогава) в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.

Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища.

През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.

През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис.

Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 година да бъде именуван на Асеновград.






Къща за гости „КЪЩАТА С ПАРАКЛИСА“



с.БОРОВО - КРЪСТОВА ГОРА
тел: +359 899 100 989





кръстова гора,къщата с параклиса,къща за гости борово,къща за гости кръстова гора,кръстова гора хотел,кръстова гора нощувки,почивка в родопите,вила за нова година,къде да спим на кръстова гора,калина борово,боряна борово,борово хотел,хотел варненци,белинташ,караджов камък,нощувки кръстова гора,къщата с параклиса село борово