КЪЩАТА С ПАРАКЛИСА
КРЪСТОВА ГОРА

Молитвата е въздух за душата. Без молитва няма религиозен живот; без молитва душата умира. Сам Спасителят често е пребъдвал в молитва към Своя небесен Отец. Един ден, след като Христос свършил молитвата Си, един от апостолите Му рекъл: - Господи, научи ни да се молим! А Иисус им рекъл: - Когато се молите, казвайте: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия". Тая молитва Христос завършил със следното славословие: „Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!"

Задълбочете връзката си с природата, докато се ръководите от поредица от покани, изработени, за да помогнете да се изключите от натовареността на живота. Всяка покана ще ви даде възможност да забавите скоростта, да се отпуснете и да осъзнаете всичките си сетива, като отидете толкова дълбоко, колкото искате да се свържете със себе си и природния свят.

Село Борово е известно и със своите природни красоти и невероятна растителност, които могат да се видят в резервати в близост до селото. За всеки има по нещо интересно.

Кръстова гора е едно уникално място. Тук въздуха е кристално чист и свеж, природата очарова с красотата си. Името на местността идва от най – високата точка там – Кръстов връх 1545 метра.Голямата популярност на Кръстова гора идва от вярването, че именно тук, , е заровена частица от Христовия кръст и че тук мнозина се изцеляват от болежките или мъките си. Според всички, които са посетили поне веднъж това място, тук има нещо магично и силно, а според монасите, ставали свидетели на не едно необяснимо чудо, тук се усеща присъствието на Бог.

На 1000 м. надморска височина, в Преспанския дял на Родопите, се намира чудното село Борово! Вероятно сте минавало покрай него при посещението си на Кръстова гора. То обаче заслужава специално внимание.

Според археологическите разкопки село Борово е населявано през 5-4 век пр.Хр. За пръв път обаче името му се споменава през 1083 г. в писмени устави от византийския военачалник Григорий Бакуриани, отнасящи се до монашеската общност в Бачковския манастир. До средата на 17 век, макар и под османска власт, християнството тук изживява подем – строят се църкви и параклиси, развива се просветна дейност, поддържат се традициите.